Премстването на зъби чрез използване на термоформовъчен материал, без пръстени, брекети и дъги, е описано за първи път през 1926-та година, когато Remensnyder прави малки зъбни премествания, използвайки Flex-O-Tite апарат за масажиране на венците при лечение на пиорея (Tuncay, 2006, p.25) 18,24.  В детайли това се описва през 1945-та година, когато ортодонти установяват, че серия от подвижни пластични апарати могат да преместват зъбите, при това с предвидим резултат18. В своите практитки някои от тях дори сами изработват „пластични алайнери“ за малки премествания. Това води до нова стъпка в развитието на ортодонтското лечение при възрастни пациенти.

Kesling (1945) е първият, който съобщава за еднокомпонентен, гъвкав, зъбен позиционер   (т.нар. „ранен алайнер“), направен от вулканитна гума и предназначен за  малки финални зъбни премествания след проведено oртодонтско лечение (Kwon, Lim and Lim, 2008) 18.

Зъбният позиционер е изработен върху идеално подреден восъчен сетъп (wax set-up) за преместване на зъбите в малки граници, както и за задържане на резултата от подреждането с фиксирани апарати (фиг. 1). Д-р Kesling правилно предвидил, че специфичните по-големи зъбни премествания могат да се постигнат със серия от последователни алайнери  – основата, на която се дължат и няколко от съвременните системи9,10.

За да бъде постигнато ортодонтско преместване, зъбите на гипсовия модел се сепарират чрез  финни триончета или чрез фисурни борери и се подреждат до иделана позиция върху модела, като се фиксират със специален восък (e and Ling, 2007) 17,18. Залага се преместване, което стандартно е по-малко от 0.5мм. Следва вакуумно формоване на пластичен материал върху вече коригирания модел. Корекциите в позицията на зъба, са резултат от натиска, оказан му от апарата3. Пластичните свойства на материала му позволяват да прилегне добре към зъбите и същевременно да притисне зъбите към желаната позиция (Nahoum, 1964) 16. Пластичността или ригидноста на материала определят неговия модул на еластичност. Апарат, който е направен от материал с висок модул на еластичност, показва увеличена пластичност и по-лесно се поставя върху зъбите, но за сметка на това индуцира по-малко зъбно преместване. Контролираното зъбно преместване изисква алайнерът да бъде с максимална адаптивност към подмолите и да се намали неговата подвижност.  След като зъбите се преместят и материалът се износи, нивото на силата се понижава (Barbagallo et al., 2007).  Поради тази причина, за ефикасно зъбно преместване се изисква подмяна на апарата на всеки 2 седмици (Bollen et al., 2003).

По-късно през 1964-та година, Nahoum препоръчва употребата на снемаеми термоформовани алайнери16. Nahoum споменава няколко типа материали, които могат да бъдат използвани за изработване на алайнери чрез термоформоване. Това са ацетат, бутират, полиетилен, стирен и винил. Подходящи за целта са термопластични материали, които се еластифицират при нагряване и се връщат отново в ригидно състояние при изстудяване5. Списъкът с материалите продължава да нараства и в днешно време включва  богат избор от материали. Nahoum документира употребата на ваккуум-формовъчна машина Tronomatic (Tronomatic Machine Co.) за изработване на термоформовани дентални и ортодонтски апарати още през 19591. Той споменава, че идеалният термоформовъчен материал трябва да бъде инертен, нетоксичен, без миризма, без вкус, да не взаимодейства с химичните съединения в устната кухина, да не променя цвета си и да бъде с минимална водна абсорбция. Пластичните материали са по-малко износоучстойчиви от порцелана и емайла по време на хранене, но това не представлява проблем, тъй като лечението с  термоформовани апарати изисква тяхната подмяната да се извършва на 2 до 3 седмици12. Nahoum открива и документира основните процеси на загряване, термоформоване, системата за сепариране на зъбите от гипсовия модел и подреждането им обратно върху модела, за да се индуцира зъбно преместване. Той рационализира подреждането на зъбите, като резултат от силата, приложена върху неправилно позициониран зъб чрез апарат, изработен върху предварително коригиран модел. За преместване на повече зъби, Nahoum препоръчва използването на ластици, които се захващат за залепени върху апарата куки. Nahoum се задълбочава още и изяснява приложението на термоформованите апарати и в други области от стоматологията. Термоформофаните апарати могат да се използват в пародонтологията като шина при мобилност на зъбите, като нощна шина, която да  доставя медикаменти за гингивалните тъкани или след пародонтална хрургия за  задържане на хирургична превръзка. Тези апарати могат да бъдат използвани във възстановителната дентална медицина като матрица за постоянни мостове и корони, предпазване на зъбите от травма или дублиране на протези. В оралната хирургия намират приложение като шини, стентове или като метод за задържане на медикаменти в устната кухина. Nahoum препоръчва снемаемите термопластични апарати – RTA (Removable Thermoplastic Appliances) трябва да се носят постоянно (включително и при хранене) и да се свалят само за почистване, както протезите (Nahoum, 1964).

През 1971, Ponitz , Mc Namara и колектив (1985) въвеждат апарат, наречен „невидим ретайнер“. Този апарат е изработен върху модел с пренаредени зъби, за да се подпомогнат малки зъбни премествания (Ponitz, 1971).  През същата година те описват употребата и ефикасността на тези апарати19.

През 1974, Modlin съобщава за подреждане на зъби чрез използване на апарат за факуумно оформяне.

Следващата голяма стъпка в приложението на RTA апарати за ортодонтски цели е направена от Sheridan (1993), който взаимства предложението на Kesling  за последователни RTA апарати и разработва техника, която използва материала, от който се изработват Essix ретайнерите  (Raintree Essix, New Orleans, La). По-известните като Essix Aligner (Фиг. 3)  са естетчини и снемаеми. Те позволяват изработване от стоматолога, както и преоформяне по време на лечебния процес. Това оказва влияние върху разходите, сравено с лабораторно-изработените алайнери и поради тази причина позволява по-голям брой пациенти да ги предпочитат като лечебни апарати15. Изработени са от термо кополиестерни плаки и се задържат без куки,  посредством естествените подмоли на контактните точки. Две плаки от пластичния материал са слепени с твърд композит помежду си, с което се намалява дебелината на плаките от .030” на .015”. Този процес на термоформоване увеличава пластичността на апарата в предния участък и същевременно поддържа стабилност  в задния участък. Така апаратът е едновременно мек и твърд, и не пречи на говора. Освен за преместване на зъбите, тези апарати могат да се използват и като временен мост, средство за задържане на единичен липсващ фронтален зъб, апарат за отстраняване на вредни навици, средство за изправяне на молари, за палатинална експанзия, местопазител или ретайнер. Модифицираният Essix ретайнер се използва за подсилване на опората при корекция на струпване в долната челюст, кръстосана захапка във фронта или в страничния участък6, атопично разположени канини и Class II малоклузии, както и като атачмънт за еластична тракция.

Essix® се използват още за минимални зъбни премествания, стабилизация и защита на остеоинтегриращи се импланти , шини за избелване, шини при спортисти.

Sheridan също така документира и видовете премествания, които могат да се направят с Essix механиката. Лабиален и лингвален типинг, ротация чрез сила-индуциращи бутони, прозорчета или стопери, латерални премествания чрез предхождащо термофрмовано преместване на зъба върху гипсовия модел (Sheridan, Armbruster, Nguyen and Pulitzer, 2004). За торк се изисква силата да се приложи върху режещия ръб на зъба от едната страна и в областта на маргиналния венец от другата страна. Силата, която се прилага върху маргиналния край трябва да е по-голяма от тази в областта на режещия ръб във връзка с центъра на резистентност. Постигането на торк е много трудно с алайнери, поради увеличената им подвижност в областта на маргиналния ръб (Tuncay, 2006, pp. 12-24).

Sheridan използва композитни бутони, залепени върху зъбите или вдлъбвания (пъпчици), направени върху алайнера, за да се локализира силата в определена, желана зона на зъба (виж. Фиг. 4)1.

Essix термоформовъчните апарати могат лесно да се активират чрез специални и клещи. Hilliard работи с принципите на Sheridan за Essix и създава система от термоклещи за поставяне на вдлъбнатини и подмоли, които увеличават гъвкавостта и издръжливостта на RTA21,7. Неговата система от клещи е използвана и за подобряване на преместванията с Essix ретайнерите и за по-доброто им прилягане към зъбите.

Hilliard ThermoPilers клещите (DENTSPLY Raintree Essix) позволяват термопреоформяне на пластичните шини за поставяне на изпъкналости вътре в самите апарати (фиг 5.)7. Чрез тях може да се създаде място, да се увеличи ретенцията, да се затвори диастема или да се увеличи силата на двйствие. В допълнение може да се каже, че лесно могат да бъдат постигнати корпусно преместване, ротация, типинг и торк. Тези пъпчици  произвеждат сила, насочена срещу съответния зъб и подобрят ретенцията на алайнера/ ретайнера чрез протрудиране към междузъбните гингивални пространства (денталните амбразури) (фиг. 6.)8. Върхът на клещата се нагрява до идеалната температура. Това позволвява прилагане на сили срещу съответните зъби, преместването им и контрол в 3те равнини. Притискането на зъба от еластичната пластична шина с ново-формираните изпъкналости води до неговото преместване в желана посока (Hilliard and Sheridan, 2000, pp. 236-238)7. За разлика от edgewise- брекетите, чиито сили са ограничени и зависят от позицията на слота, Essix апаратите позволяват силата да се приложи във всяка точка на короната. Преместването на пъпчиците в различни места срещу зъба и дълбочината им диктува посоката  и интензитета на преместването. Екструзията и интрузията изискват упоребата на ластици, при което RTA служат като основа за завършване на преместването. Според първия закон на биомеханиката, за да се осигури място за зъбно преместване, са необходими време и сила. За преместване на зъбите с RTA  са необходими два вида място – в самия апарат и място в съзъбието20. Sheridan описва подход с отваряне на прозорци в алайнера или поставяне на материал върху зъба в желаната посока на премествнето, за да се блокира пространството на зъбното преместване, когато алайнера се изработва. Те трябва да се изработят с финно борче на мястото, където зъбът ще се премести.  По- късно,  създаването на място в зъбната дъга включва експанзия, екстракция или редуциране на зъбния размер. Въпреки трудностите при затваряне на екстракционни празнини или разширението на зъбната дъга чрез RTA, Sheridan документира няколко опита с апроксимална редукция (Interproximal Reduction – IPR). Това включва употребата на абразивни ленти, което е трудоемко, ръчни абразивни дискове, които могат при непредпазливост да наранят съседните тъкани или устната и ARS – въздушно- задвижения стрипинг (Air Rotor Stripping), чрез използване на накрайник върху турбината, което се счита за най-безопасния метод и e по-лесен и прецизен при отнемането на зъбни тъкани23,27.

Essix апаратът трябва да се носи през цялото денонощие, с изключение времето на хранене. Очакваното преместване е приблизително 1мм на месец.

Системата добива популярност и различни автори проследяват ефикасността на апаратите. През 1997-а година Rinchuse и Rinchuse описват активно зъбно преместване със Essix . Lindor и Schoff (1998), Hilliard (2000), Armbruster (2003), Giancotti (2004) и други допринасят за възможностите за лечение със системата Essix.

Ограниченията на Essix апарата са малкия обхват на постигнатите промени, сравнено с техническите трудности, мануалните етапи, движението на зъбите, постигнато с малки продължителни премествания22.

През 1997-а година, студентите Zia Chishti и Kelsey Wirth,  които са завършили програмата MBA в университета в Станфорд, разработват еволюционно нова идея за RTA апарати. Wirth носил обикновени брекети в гимназията, а Chishti завършва своето ортодонтско лечение като възрастен пациент с традиционни брекети и след това носи прозрачен пластичен ретайнер. Той забелязал, че ако не носи своя ретайнер няколко дни, зъбите му леко се преместват – а пластичния ретайнер бързо след това отново премества зъбите в желаната позиция. През 1997 гоина, той и Wirth прилагат 3D компютърното изобразяване на графики в ортодонтията и така създават Align Technologies Inc. (Santa Clara, Ca.) и Invisalign® системата. С финансов тласък от голямото Silicon Valley предприятие,  Align скоро връхлита ортодонтската индустрия. Денталните лекари и денталните компании първоначално били скептични, тъй като  нито Chishti, нито Wirth имали какъвто и да е било професионален опит.

Компании, като Align Technologies, Inc. модернизират процесите на изработка на RTA, като включват използване на дигиталните технологии за създаване на по-комерсиален и практичен метод.  През 1998 година, Align Technology получава пълно oдобрение от FDA за Invisalign като Class II медицинско средство. Align Technology продължава да прави FDA тестове и да получава одобрения за модификации в следващите години. Invisalign става достъпна за масова употреба през 2000-та година и добива изключителна популярност сред пациентите. Скоро подобни продукти започват да се появяват на пазара, създадени  от GAC, 3-M Unitek, Ormco, OrtoClear и други13.

Близо един милион пациенти са използвали Invisalign под насоките  на своя дентален лекар, ортодонт и козметичен хирург. Когато се използват правилно, тези алайнери постигат резултати, еднакви или близки до тези, постигнати при лечение с традиционни брекети.

Align Technologies използват системата CAD-CAM, която планира зъбната позиция и преместване и след това изработва последователни стереолитографични модели, върху които се изработват термоформованите алайнери  (Hahn, Fialka-Fricke et al., 2009). Въвеждането на  Invisalign e голямо научно откритие, което доказва предположението на д-р Kesling, че система от алайнери  може да се използва за цялостно и по- сложно комплекно лечение. Техният собствен софтуер и възможности за производство позволяват тези пластични алайнери да пасват изключително добре върху зъбите11. Фактът, че алайнерите са подвижни и безцветни допринася за по-лесното убеждаване на възрастните пациенти да проведат ортодонтско лечение с тях.  В идеалната ситуация, алайнерите се сменят на всеки две седмици до износване на материала, за да се използва максималното зъбно преместване. Системата не включва участието на зъботехници за подреждането на зъбите (Hahn, Dathe, et al., 2009)18.

Технологията на изработването включва:  силиконови отпечатъци от двете зъби редици на пациента, снети с поливинилсиликонов отпечатъчен материал (PVS), регистрат на централна оклузия в захапка, панорамна рентгенография, латерална цефалометрия и фото снимки. Всичко това се изпраща до Align Tech. Там отпечатъците се отливат от стоматологичен гипс и после се поставят в съд, съдържащ епоксид и уретан. Отпечатъците се одобряват от  лабораторията, за да се потвърди, че съзъбието на пациента е изцяло документирано. Съдът се поставя в скенер и чрез използване на компютърна томография, ротиращите се остриета на скенера преминават по епоксидно-покритите модели, премахвайки тънък слой при всяко преминаване. Свързан със скенера компютър, обработва така сканираната информация и създава триизмерен образ на моделите.

След като ортодонтът установи проблемите и уточни лечебния план, зъботехниците правят виртуална корекция на малоклузията. Тя възпроизвежда последователни ортодонтски зъбни премествания, отговарящи на прескрипцията, дадена от клинициста. Денталният специалист може да наблюдава зъбните премествания чрез  софтуера Invisalign’s ClinCheck и да одобри ортодонтските премествания. Софтуерът изрязва виртуалните модели и сепарира зъбите, което позволява те да се местят поотделно. Поставя се виртуална гингива около венечния ръб на клиничните корони, която служи като граница при изработването на алайнерите.

След окончателното одобрение последователността на лечението се разделя на серии от алгоритмични етапи. Всеки етап има максимално зъбно преместване с потенциала от 0.25мм до 0/3мм на стъпка. Моделът за всеки етап от лечението се създва от компютъра, което позволява директната изработка на апаратите в процес наречен лазерена стереолитография. Използва се Biostar (Scheu-Dental, Iserlohn, Germany) машина за пресоване. Align Technologies изряват алайнерите чрез робот-контролирана 5-осова фрезоваща машина (Tuncay, 2006, pp. 28-29). От тези модели, термоформованите алайнери се изработват в последователен ред във връзка с желаните зъбни премествания.

През 2000-та година Boyd и колектив публикуват първото клинично проучване, направено в Pacific University – California, съобщавайки успешни лечебни резултати в случаите с леко струпване и разстояния между 3 и 6мм.

Междувременно Don Inman, сертифициран зъботехник от Флорида – САЩ, изобретява Inman Aligner  през 2000-та година29. В началото устройството се ползва само от специалисти-ортодонти  и то само при определени зъбни пробеми. Четири години по-късно, през 2004-та година д-р Tif Qureshi става първият великобритански стоматолог- пионер в употребата на Inman Aligner.  Вместо да използва традиоционното лечение с фасети, д-р Qureshi избира да прилага този апарат в повечето случаи за зъбно подреждане.  Inman Aligners  са вид ортодонтски апарати, които могат да изправят или да преместят зъби в желана посока. Много дентални лекари използват системата като алтернатива на Invisalign. Алайнерите имат ограничено приложение в степента на преместване, но могат да постигнат по-големи корекции в областта на горните и долните фронтални зъби.  Тези апарати не са подходящи за случаи с тежко струпване. Компанята съобщава постигане на резултати за 6 до 16 седмици.  Подобно на останалите алайнери апаратът се носи 20 часа в денонощието и трябва да се сваля при хранене и за хигиена.

Продължават проучванията за системата Invisalign и различни специалисти като  Boyd и Vlaskalici (2001), Womack (2002), Norrisi (2002), Miller (2002), Christianson (2002), Joffe (2003), Faltin (2003) документират успешни лечебни резултати, съсредоточени върху финните движения на терапията с Invisalign.

През 2005-та година   Lagravere провежда систематичен преглед върху системата. Авторите не могат да направят  единодушно заключение за индикациите, ограниченията и резултатите от употребата на системата, защото не откриват проучване, което изразява количествено лечебните ефекти или осъществяването на лечебните цели при използването й.

Djeu  и колектив (2005) оценяват лечебните резултати на Invisalign и традиционното ортодонтско лечение, сравнено с  целевата точкова система на Американския Борд на Ортодонтите (American Board of Orthodontics) и откриват, че лечебните резултати с Invisalign са недостатъчни в някои отношения.

Tuncay (2006) подготвя публикация за концепциите на Invisalign и клиничния мениджмънт на системата.

Boyd (2006,2008) демонстрира употребата на Invisalign при хирургични случаи, и разглежда предходни проучвания за Invisalign, показващи значителни ограничения за по-сложни зъбни премествания  и настоящи доклади, показващи успешно лечение  на  средно тежки до тежки малоклузии, като свързва това с технологичния напредък на системата през десетте години, откакто системата съществува.

Invisalign системата бива тествана в университетски клинични опити и е достъпна за обществото. Има някои ограничения за употребата на тези апарати във връзка с цената, избора на случаи, опитът необходим за компютърно планиране на лечението, трудностите при постигане на някои определени позиции на зъбите и липсата на потенциал на тези апарати за работа във временно съзъбие, както и при ретинирани зъби.

Като всяка нова технология и метод, тази система има няколко ограничения за ползване  и потенциални проблеми. Един от най-големите недостатъци на Invisalign  и нa RTA апаратите като цяло е, голямата пластичност на материалите в облстта на маргиналния венец. В тази зона няма достатъчно сила, която да създаде нужното преместване (Tuncay, 2006). Това води до проблеми в ефективността на апаратите и особено, когато се правят опити за постигане на торк.

С Invisalign се постига около 80% преместване, спрямо първоначално заложеното от компютърната програма. Тази разлика между постигнатото и очакваното преместване се нарича „зъбно забавяне“ (Tuncay, 2006, p. 151). Зъбното забавяне е резултат от ограниченията на материалите, с които се изработват и невъзможността да се изчисли адаптацията им. Други проучвания показват точността на предвиденото зъбно преместване до само 41% (Kravitz et al., 2009). 

Направените проучвания установяват, че иделаното лечение с RTA- апарати би включвало няколко вида материали за изработване на последователността от алайнери и снемане на отпечатъци преди всяка следваща стъпка.  Друг основен недосатък е технологията на изработката, което прави системата  твърде скъпа за много пациенти, особено когато трябва да се направят малки зъбни премествания.

Clear Aligner концепцията и конкурентната по-малка цена на ортодонтската система за стоматолози и ортодонти е въведена от Tae Weon Kim (2004). Системата използва дигитално пособие, комбинирано с мануална манипулация за изработката на алайнерите.

В следващите години Align Technologies агресивно защитават пазара си и рутинно подават съдебни искове и водят дела с цел да премахнат конкуренцията си в пазара на алайнерите.

Orthoclear системата става алтернатива на Invisalign. Chisti, Wen& Riepenhausen (2005) са откривателите й. Orthoclear предявява претенции, че системата работи по-бързо и така става известна сред пациентите и стоматолозите. Orthoclear твърди, че техните отпечатъци са по- точни , дори по-точни от тези на Invisalign. Orthoclear алайнерите се носят нормално около 3 седмици, докато Invisalign алайнерите се носят 2 седмици. Така тази система предлага по-евтина възможност за ортодонтско лечение.     

 През същата 2005-та година Align Technologies съдят OrthoClear, Inc.  в Северна Калифорния и Сан Франциско за нарушаване на патента и търговското право.  Orthoclear е въвлечена в легална битка сред пациентите на Invisalign и споразумението е постигнато през 2006 година, когато Orthoclear решават да спрат работата си в Съединените Щати, а Align плаща 20 милиона долара за своя патент.

Miller, Crawford и Nanda (2006) описват клиничен случай със системата Orthoclear.

3D Ortholine се установяват като система, която предлага лечение с алайнер с помощта на Abouhassan (2006). 

През 2006 година – Германия, W. Khan дава началото на системата  Ortho-Caps. При нея всяка стъпка се състои от два алайнера TwinAligner® за преместване на зъбите. Едната от тях е изработена от твърд, но тънък материал и се носи през деня, а другата е направена от мек, но дебел материал и се носи през нощта. Твърдите плаки са с дебелина 0.8mm, докато меките шини се правят от двоен слой на полиуретанова плака с дебелина  2mm. Според OrthoCaps company, шините могат да се използват не само за корекция на малки отклонения на фронталните зъби, но също така и за Class II и Class III трансверзални промени, дълбока и отворена захапка.

Най- новата версия на OrthoCaps системата включва CAD софтуеър с компютърен сетъп и 3D визуализация, което прави планирането на лечението и мотивирането на пациента по-лесно. Предполага се, че софтуерът дава възможност  за преместване на корените в по-голяма степен. Въпреки това системата се използва предимно за леки до средни отклонения при фронталните зъби.

Kim (2007) описва приложението и протокола за изработване на Clear Aligner в книгата си Clear Aligner Manual.  Clear Aligner системата представлява серия от последователно прилагани, транспарентни, индивидуализирани, снемаеми, естетични ортодонтски апарати – алайнери, които чрез прилагане на слаби сили, осигуряват                        ефективно преместване на зъбите в желана позиция2. Носят се 18-20 часа в денонощиетo, свалят се за хранене, пиене и хигиена. Всеки  лечебен етап (стъпка) включва изработването на три броя Clear Aligner с дебелина на плаките: 0.5; 0.625; 0.75 мм, обозначени съответно – Soft, Medium и Hard, чието действие се прилага за шест седмици.

Броят на етапите (стъпките) необходими за провеждане на лечението се уточняват преди началото на лечението след изработване на пълен ортодонтски анализ и лечебен план.  Последният се съставя на базата на ръчно изработен сетъп върху гипсови модели с помощта на Model Checker. При изработане на сетъпа се залагат премествания на зъбите за постигане на торк и типинг (вестибуло-лингвална и медио-дистална ангулация) контрол с лимити до 6 градуса и 1мм. Върху така изработените сетъпи се вакуумират плаките.

Процедурата позволява адаптация към промени в зъбните дъги,  настъпили в  хода на лечението. Системата може да се прилага в смесено съзъбие, адаптирайки лечението към промените в този период, към възможни рецидиви или зъбни премествания, причинени от недостатъчното носене на Clear Aligner. Позволява на специалиста да проследи и преоцени случая на всеки един етап от лечението, както и да промени лечебния план, ако това е необходимо. Редуциран е рискът от кариес, декалцификации, предозиране на силите и парафункции по време на ортодонтското лечение. Техниката е минимално инвазивна.

По-късно CA® CLEAR-ALIGNER системата на SCHEU-DENTAL предлага убедителна конценпция за лечение, която включва иновативна 3D технология.  Scheu-Dental дигитализират Clear Aligner  Manual. За ортодонтите, CA DIGITAL® е още една стъпка към иновиране на лечението с алайнери. Дигиталиирането на терапията предлага едновременно пълен контрол върху лечението, както и по-лесно решаване на проблеми  с помощта на стойностите, въведени в софтуера.

Денталният лекар подготвя гипсовия модел в своята практика. CA DIGITAL® визуализира този гипсов модел на 3D скенер за 3D диагностика и лечебно планиране. Така се изработва дигитален и много прецизен сетъп модел. За един месец, зъбите се преместват до 1мм. След одобрението  на денталния лекар, CA DIGITAL® изработва нов сетъп модел, според индивидуалния лечебен план на пациента и го произвежда с помощта на 3D метод на принтиране. Корекциите в лечението са възможни по всяко време. Шините се изработват лабораторно чрез техника за формоване под налягане. Прецизната 3D дигитална технология в комбинация с SCHEU–DENTAL BIOSTAR® и CA® плаките гарантират много добро прилягане на тези шини и оптимални резултати. Софтуерът позволява да се оцени ефекта от всякa стъпка, преди да се заложи следващата28.

Анатомично оцветените CA® сетъпи показват успехът от лечението, като пресъздават разликата между актуалното и предвиденото състояние на зъбите и по този начин дават възможност на пациента да се убеди и мотивира за лечението.  

Други компании продължават да предлагат израбоване на последователни RTA апарати.  ClearSmile® (ClearSmile Pty Ltd. Keiraville, Australia) е австралийската версия на RTA апаратите. ClearSmile предлагат пълна алайнер система със средно 12-34 алайнера на случай. Зъботехниците ръчно сепарират и нареждат зъбите върху гипсовия модел  за всяка необходима стъпка.

Техен предпочитан материал са полиуретанови термопластични плаки с дебелина от 0.8мм (Barbagallo, et al., 2008). AOA лабораториите предлагат два типа системи алайнери.  Червен, бял и син е последователност от три отпечатъчни системи, използвани за лечение в една зъбна дъга и Simpli 5® – система, която използва 5 отпечатъка и може да се прилага за лечение в едната или в дете челюсти (AOA Laboratories, Sturtevant, WI, USA).  Компаниите правят малки открития относно използваните материали, техните качества и респективно клиничното им приложение.

Една от областите, в които има напредък е извършването на термоформовъчния процес. Първоначално термоформоването се прави с последователност от машини –  една, направена от желязо за загряване, голям метален барабан и домашен вакуумиращ уред. Термоформоването прогресира след изработване на многокомпонентна машина, като  Tronomatic, която използва негативно въдушно налягане за формоване на пластичния материал върху модела. Новите термоформовчъни машини като Biostar® и Ministar S® (Scheu-Dental, Iserlohn, Germany) използват позитивно въздушно налягане за формоването на материала върху моделите. Позитивното налягане позволява увеличена адаптация и като цяло по-добри резултати.

На 26 –ти и 27-ми ноември  2010-та година, в град Кьолн, се провежда първата Научна Конференция за Ортодонтски Алайнери (Scientific Conference for Aligner Orthodontics), която се радва на голям успех – с над 320 участници, 32 интернационални лектора и 18 търговски партньори. Организатор на събитието е Германската Асоциация за Ортодонтски Алайнери (DGAO)25.

В началото на 2013-та година, в търсене на нещо различно от традиционното лечение с алайнери, се разработват така наречените Hybrid Aligners®. Системата използва постоянни леки сили  за по-бързи резултати (средно 2 – 3 алайнера), по-малко апроксимална редукция (IPR) и по-голям обхват индикации ( до 6мм струпване, кръстосана захапка, дълбока захапка). Hybrid Aligners работят като фиксирани брекети, но всъщност са снемаеми.

Hybrid терапията е комбинация от фиксирани традиционни брекети  и транспарентни алайнери. При тази система се поставят брекети за определен период, през който зъбите се нивелират и се извършват по-големите зъбни премествания. Във втория етап от лечението се използва алайнер, в който брекетите и дъгата остават. Така фиксираните брекети всъщност стават снемаеми и пациентът може да ги сваля.

В денталната практика вече навлиза употребата на интраорална сканираща камера, с което ще се избегнат грешките при снемане на силиконовите отпечатъци. Така записът на данните ще бъде изцяло в дигитален формат. Добавяйки други 3D данни – скелетни, лицеви, челюстни движения и анимации към сегашните, значително ще се подобрят диагностиката и лечебните възможности на тези апарати. Така клиницистът трябва да има задълбочени познания в биомеханиката, биологията, пародонтологията, както и за оптималната терапевтична оклузия, постигана по време на ортодонтското лечение, за да планира и да използва тези апарати успешно.